Свидетелствата на Писанието, църковната история и херменевтиката
Свидетелството на Писанието
Новият завет нито веднъж не споменава концепцията за достъп до небесни съдилища. Хендерсън гради своите аргументи, като създава теологична рамка, която да поддържа неговия метод, а също така го прави да изглежда логичен и съгласуван. В нито един момент той не поучава директно това, което Писанията ясно учат относно молитвата. Когато той се позовава на текст относно молитвата, това винаги е придружено с безразсъдно тълкувание, прикрито с високопарни думи и неясни описания.
Свидетелството на църковната история
От 2000 години християните се молят и поучават върху молитвата и това учение не се е появило нито веднъж. Единствените съществуващи системи, които показват прилика, са с гностичен привкус.
Свидетелството на правилната херменевтика
Хендерсън прави едно голямо категорично допускане, което е централно за неговия аргумент. Презумпцията е, че тази небесна правна система е подобна на съвременната американска съдебна система. Това би било абсурдно, ако той не беше написал шест книги върху различните небесни съдилища и как те отразяват аспекти на съвременната ни съдебна система. По този начин съвременната (американска – б. пр.) правна система се възприема като дизайн за небесната.
Да се дефинира библейска идея чрез културни категории е погрешно. Писанието не е писано през 2008 г., а преди повече от 2000 години. Древните съдебни системи функционират различно от днешните. Тълкуването на нещо в историческия контекст, в който е написано, е основен принцип на правилната херменевтика.
Да не забравяме предупреждението, дадено в Речника на библейските образи: „В Библията има много правни метафори. Човек трябва да внимава да не вмъква лекомислено съвременни представи в тях“ (с. 505).
Превод: Георги Титков