Кои са апокрифните/девтероканоничните книги?
Римокатолическите [както и православните – б.пр.] библии имат няколко книги повече в Стария завет, в сравнение с протестантските библии. Тези книги се наричат апокрифни или девтероканонични. Думата апокриф (гр. απόκρυφος) означава „скрит“, докато думата девтероканон (гр. δεύτερος κανόνας) означава „втори канон“. Апокрифните, или девтероканоничните книги, са написани главно във времето между Стария и Новия завет. Апокрифните книги включват: 1 Ездра, 2 Ездра, Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов, Варух, Писмото на Йеремия, Молитвата на Манасия, 1 Макавеи и 2 Макавеи, както и допълнения към книгите на Естир и Данаил. Не всички от тези книги са включени в католическите библии.
Народът на Израел се отнася с уважение към апокрифните/девтероканоничните книги, но никога не ги е приемал като истински книги от еврейската Библия. Раннохристиянската църква обсъжда статута на тези книги, но малцина от ранните християни вярват, че принадлежат към канона на Писанието. Новият завет цитира Стария завет стотици пъти, но никъде не цитира или споменава за някоя от апокрифните/девтероканоничните книги. Освен това в тях има много доказани грешки и противоречия. Ето няколко уебсайта, които посочват такива грешки:
http://www.justforcatholics.org/a109.htm
http://www.biblequery.org/Bible/BibleCanon/WhatAboutTheApocrypha.htm
https://carm.org/errors-apocrypha
Апокрифните книги учат много неща, които не са верни и не са исторически точни. Въпреки че много католици вече били приели апокрифните/девтероканоничните книги, Римокатолическата църква официално ги добавила към своята Библия на събора в Трент, проведен между 1545 г. и 1563 г., главно в отговор на протестантската Реформация. Апокрифните книги подкрепят някои от вярванията на Римокатолическата [и на Православната – б.пр.] църква и практики, които не са в съгласие с Библията, като например молитви за мъртвите, отправяне на прошения към „светци“ в небето за техните застъпнически молитви, почитане на ангели и даване на милостиня за изкупване на грехове. Някои от нещата в апокрифните/девтероканонични книги са верни и правилни. Поради историческите и богословски грешки обаче книгите трябва да се разглеждат като несъвършени исторически и религиозни документи, а не като боговдъхновено авторитетно Божие слово.
Пояснение на термините [бел. ред.]
През втората половина на ІV в. Атанасий Александрийски за пръв път набелязва видовете книги. В „39-то Послание за празниците” той говори за три групи: канонични, неканонизирани, но допускани и позволени за четене, и апокрифи, писани от еретици, които нарочно ги представят за древни.
„За евреите отречените книги са тези, които стоят извън еврейския канон, а за Византия – онези, които остават извън гръцката Библия (Септуагинта), включваща и десетина извънканонични еврейски книги. Това положение се отразява и в научната терминология. Онези творби, които за учените от византийско-славянската общност са позволени извънканонични (девтероканонични) книги, за учените протестанти, които следват еврейския канон, същите книги са апокрифи. А творбите, наричани в източноправославния свят апокрифи, от редица западни учени се назовават псевдоепиграфи.” (Д. Петканова. Апокрифна литература и фолклор 1978: 19)
Източник: What are the Apocrypha / Deuterocanonical books?
Превод: Георги Титков