По-нататъшното развитие на лутеранството
Въпреки тези разцепления лутераните никога не губят своята енергия и способност за експанзия. През 1589 г. Страсбург става лутерански. Един от методите за експанзия е да се спечели архиепископ за лутеранската вяра и неговата катедра автоматично става протестантска. Католиците се опитват да противодействат на това с допълнителна клауза към Аугсбургския мирен договор, наречена Църковна резервация, според която, ако виден духовник в католическа държава стане протестант, той автоматично губи поста си. Императорът обаче си затваря очите за случаите на заобикаляне на това решение. По този начин Магдебург, Любек, Верден и Минден преминават в протестантски ръце. Но политическите и религиозните интереси на Испания поддържат католическите епископства на Рейн. Испанската армия в Холандия никога не е твърде далеч.
През 60-те години на XVI век протестантството се разраства в Австрия, Бавария, Тирол и Бохемия, въпреки че обикновено се ограничава до благородниците и търговците в градовете. През 1568 г. император Максимилиан II е принуден да позволи известна законова свобода на лутераните в Австрия и четири години по-късно в Бохемия. До 1575 г. все още изглежда, че протестантите могат да обърнат цяла Германия.
Лутеранското обучение се разраства: университетите в Тюбинген, Рощок, Грайфсвалд и Лайпциг стават реформирани, основани са такива в Марбург, след това в Кьонигсберг, Йена, Хелмщед и Гисен.
Мартин Хемниц от Брауншвайг (1522–86), ученик на Меланхтон, става най-ученият протестантски теолог на века и е главният автор на Формулата на съгласието. Той помага за по-нататъшното систематизиране на лутеранската доктрина. Най-известната му книга е „Изследване върху Трентския събор“. Неговият особен теологичен принос е теорията за многоприсъствието на Христос. След като отхвърля идеята за автоматичното повсеместно присъствие на прославеното тяло на Христос, той се опитва да запази идеята за телесното присъствие на Христос, като казва, че Той може да присъства телесно, когато избере да го направи (например на евхаристията) чрез материализация, подобна на феномена на теофанията в СЗ.
По-нататъшни противоречия
Лутер е въвлечен в ожесточени спорове през живота си и те не спират и след смъртта му. Този с Осиандър включва идеята, че оправданието е същото като новорождението. Осиандър е професор в Кьонигсберг. Разразилата се полемика е толкова ожесточена, че професорите от Кьонигсберг трябва да носят огнестрелни оръжия на своите академични сесии. Сериозно се говори и вярва, че дяволът е написал книгите на Осиандър, докато той се храни.
Ожесточени са и споровете относно телесното присъствие на евхаристията. За немските християни е много трудно да се отърват от идеята за транссубстанциация. Йоахим Вестфал от Хамбург в частност поляризира целия дебат между лутераните и реформираните християни. Когато един лутерански пастор по невнимание разлива малко вино по време на причастието, той е извикан пред Синод и курфюрстът Йоан Йоахим от Бранденбург обявява, че уволнението, затворът и изгнанието са твърде меко наказание за такова престъпление и че виновникът, който не е пощадил кръвта на Христос, трябва да понесе кърваво наказание и да му бъдат отрязани два или три пръста.
Превод: Георги Титков