Доказателства от опит

Класическите апологети не градят своите доказателства за теизма предимно върху религиозния опит. Те обаче признават, че християнската вяра не призовава хората просто да вярват, че Бог съществува, а по-скоро да преживеят лична връзка с Бога. Бог според библейската концепция е не само безкраен и трансцендентен, но и личностен и иманентен. Християнската вяра се основава на откровение от този безкраен и личностен Бог, като не може да има осъзнаване за откровение, което не е преживяно. По този начин, ако теизмът трябва да се защитава като нещо повече от академична теория, е необходимо да се защити валидността и рационалността на религиозното преживяване. Поради тази причина класическите апологети се придържат към твърдението, че е рационално да вярваме, че хората могат да имат преживяване с Бога и че тези преживявания могат да доведат до непосредствено познаване на Бога.

В първа част на Философия на религията Норман Гайслер и Уинфрид Кордуан предлагат три основни аргумента в защита на религиозното преживяване. Първо, религиозното преживяване е уникално – коренно се различава от моралните или естетическите видове преживявания. Моралното преживяване например, за разлика от религиозното, не може да преодолее провала и вината. Естетичното преживяване може да доведе до почуда и възхищение, но не и до поклонение и обожание.

Второ, религиозният импулс, ако не самото религиозно преживяване като такова, е универсален. Класическите апологети твърдят, че универсалността на религиозното преживяване през вековете и културите сочи към основен човешки стремеж към себетрансцендентност. Дори онези, които твърдят, че не са религиозни, издават желанието си за трансцендента. Гайслер и Кордуан отбелязват, че „хората са неизлечимо религиозни. Когато един начин за трансцендентност е отрязан, хората намират друг… Свещената или светската история на човечеството подкрепя тезата, че по природа човек има неустоим порив да отиде отвъд себе си“.

Класическите християнски апологети утвърждават, че за да бъде истински, този трансцендентален порив трябва да бъде повече от една субективна проекция или изпълнение на желанието; той трябва да е обективно и независимо основан на нещо истинско. Универсалността на тази нужда, илюстрирана от толкова различни мислители като Фройд, Шлейермахер, Хайдегер, Тилих, Сартр, Бекет, Кафка, Ницше, Хюм и Кант сама по себе си е доказателство за много класически апологети, че трансцендентното съществува. Те поддържат предпоставката, че „това, от което хората наистина се нуждаят, наистина съществува“ се основава на опита на човешките очаквания и потенциала всички човешки потребности да бъдат посрещнати. „Някои хора могат да смятат, че нуждите са реални, но не могат да бъдат удовлетворени; малко хора (ако изобщо има такива) наистина ще повярват и никой не може последователно да живее с това убеждение“. Скептиците могат да отрекат, че човешката нужда от трансцендентност може да бъде посрещната, но никой не може да живее постоянно с логическите последици от една вселена, лишена от божественото (без крайно значение, цел, стойност). Дори атеистите като цяло признават човешката нужда от трансцендентност, въпреки че не допускат съществуването на нито един обект, който да удовлетвори тази нужда.

Трето, религиозното преживяване е твърде повсеместно, за да му бъде намерено лесно друго обяснение. Гайслер и Кордуан твърдят, че доказателствената стойност на религиозния опит може да бъде отхвърлена само чрез радикалното твърдение, че всеки човек в историята на света, който твърди, че има религиозен опит, е бил напълно измамен. Тъй като това би било твърде тежко за доказване твърдение, изводът, че съществува някаква реалност, която съответства на универсалната нужда от трансцендентност, стои. Следователно трябва да има в действителност основания за поне някакво религиозно преживяване. „Защото, ако дори един религиозен човек е прав за реалността на Трансцендента, тогава наистина има Трансцендент. Изглежда много по-вероятно такива самоанализиращи се и самокритични мъже като Августин, Блез Паскал и Киркегор да не са били напълно заблудени, отколкото пълният скептицизъм да е основателен“.

В своите дебати с атеисти Уилям Лейн Крейг рутинно завършва своите встъпителни изявления с констатацията, че човешките същества могат не само да знаят за съществуването на Бог, но и да познават Бога чрез преживяване. Той обаче предупреждава: „Това всъщност не е аргумент за съществуването на Бог. По-скоро това е твърдение, че можете да знаете, че Бог съществува изцяло извън аргументите, просто като непосредствено Го преживеете… За тези, които се вслушват, Бог става непосредствена реалност в живота им“. Целта, с която той се позовава на преживяването на Бога не е „да представи личното преживяване като доказателство пред другите за съществуването на Бог, а да покани другите“ да преживеят Бога.

   →

← Откровението – потвърдено в историята


Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж. 

Превод: Георги Титков

Източник: 5. Classical Apologetics: A Reasonable Faith