Пиер Абелар
Пиер Абелар (1079–1142) е динамичен популярен проповедник от Бретан, който поставя Париж на картата интелектуално. Преди всичко той е лектор в Париж, а след това бенедиктински монах. Един от пионерите на схоластиката.
Той се опитва да държи среден курс между реалистичните и номиналистките позиции (наречени концептуализъм), виждайки универсалиите като умствени концепции (а не идеи, съществуващи отделно от човека или в ума на Бог). В книгата си Sic et Non („Да и Не“) той въвежда метода на съмнението. Анселм заявява: „Вярвам, за да мога да разбера“, но Абелард казва „Съмнявайки се, ние започваме да питаме и чрез питане стигаме до истината“. По-късно това се превръща в основата на философията на Декарт. Така той обръща идеята на Анселм и въвежда метода на съмнението. Той прилага този метод към доктрината за изкуплението. Това, в което се съмнява, е не толкова какво казва Писанието, а какво казва църковната традиция. Неговата книга Sic et Non обсъжда връзката между вяра и разум. Той посочва, че утвърдените авторитети често си противоречат. Истинската теология не трябва да се задоволява просто с цитиране на авторитети. Неговото търсене на върховен авторитет отваря пътя за Лутер. Като последовател на Аристотел и подобно на Декарт, той настоява, че всяка доктрина трябва да премине теста на разума. Неговите врагове обаче го обвиняват, че е повече философ, отколкото теолог.
Неговото мнение за Троицата е противоречиво. Той е прав в твърдението, че Библията често използва езика на аналогията, особено по отношение на Троицата. Той обаче реагира срещу тритеизма на Росцелин, но отива в другата крайност, като почти възприема модализма. Той твърди, че езическите философи също са обмисляли идеята за троицата и така могат да претендират, че са спасени. Идеята, че човек може да бъде спасен, без да повярва в Евангелието, по-късно е възродена от Карл Ранер и неговото анонимно християнство. Относно изкуплението Абелар отхвърля класическата теория за откупа и твърди, че на кръста Бог показва любовта си към нас и се стреми да събуди любов в нас към Него (така че да вършим добри дела, които да заслужат спасение). Не е изненадващо, че той се отказва от доктрината за избирането. Бернар от Клерво му се противопоставя и почти допринася за отлъчването му, тъй като се ползва с доверието на папата.
Кариерата на Абелар тръгва бързо надолу през 1118 г. поради аферата му с Хелоиз, негова ученичка, която е племенница на каноника Фулберт. Това предизвиква скандал, който довежда до кастрацията му и двамата са изпратени в манастири. Той е единственият средновековен теолог, който говори положително за сексуалността. Всички останали са под отрицателното влияние на Августин.
След като Абелар бива принуден да се отрече от някои от своите учения, един от неговите ученици, Арнолд от Бреша (1100–1155), възприема част от неговите идеи. Той отхвърля светската власт на папата, осъжда богатството на духовниците и защитава апостолската бедност.
Превод: Георги Титков