КЛИМЕНТ

КЛИМЕНТ (155–220) вероятно емигрира от Атина в Александрия, където наследява Пантен като глава на катехизическото училище през 190 г. Изправен срещу опозицията на гностическата до голяма степен публика, той заявява, че християнството е истинският гносис, чийто велик учител е Исус. Центърът на неговото богословие е Логосът, за който Климент смята, че съществува вечно с Отец и е основната причина за всичко. Той вярва, че материята е вечна и не е създадена от Бога. Изглежда обаче, че Климент не се интересува много от човешката природа на Исус. Неговият път на спасение е особен: чрез съзерцание на Логоса човекът постига обожествяване. Така сотириологията на Климент е мистицизъм, съсредоточен около Христос, в който Неговите страдания и смърт имат малка или почти никаква изкупителна роля.

Той отхвърля вярата във всеобщото физическото възкресение и хилядолетното царство. След смъртта, твърди той, вярващият трябва да бъде пречистен допълнително чрез огън, за да могат греховете му да бъдат изгорени като дърва, сено или слама. Така той е един от първите църковни отци, които подкрепят идеята за чистилището. Всичко това издава езическия му гръцки произход.

Климент е принуден да напусне Александрия поради преследване и никога не се завръща.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History