Селското въстание (1524–25)
В Германия централното правителство е слабо. Селяните използват тенденциите на епохата, за да настояват за политически и социални реформи, водени от гладуващи уволнени войници или банкрутирали рицари. Те се присъединяват към простите призиви за християнска земя, където цялата собственост трябва да бъде обща, и вярват на апокалиптичните пророчества, дадени от скитащи радикални проповедници като Томас Мюнцер. През май 1525 г. саксонската селска армия е победена при Франкенхаузен и Мюнцер е екзекутиран. Лутер също се противопоставя силно на потисничеството на земевладелците и се съгласява с много от исканията на селяните, но мрази въоръжените конфликти. През 1522 г. Лутер спира да се укрива, за да се противопостави публично на бунтовете. Той казва: „Не искам да се боря за евангелието чрез насилие и убийство“. Но около вика на Лутер за религиозна реформация се събират хора, които желаят и други неща. Лутер е толкова ужасѐн от случващото се, че съветва принцовете да накажат селяните подобаващо.
След това Еразъм и Щаупиц оттеглят своята лоялност към Лутер, защото го смятат за отговорен за ексцесиите, които се случват.
Резултатът от отказа на Лутер да се присъедини към Селската война е, че лутераните губят голяма част от подкрепата си измежду по-нисшите класи, които или се връщат към католицизма, или стават анабаптисти.
Превод: Георги Титков