Апологетиката в писанията на Павел

Близко свързан с Павловото мислене в неговото атинско обръщение е неговият аргумент в Римляни 1. Павел се заема с апологетиката на елинистичния юдаизъм относно безумието на езическата култура (глава 1 и първата половина на глава 2), след това представя аргументи, че юдеите са подвластни на същите грехове, както и езичниците (втората половина на глава 2). Същевременно той представя някои понятия за познанието за Бога, които са изключително важни за апологетиката. Според Павел Божието съществуване и божественост са ясно разкрити чрез творението. Всички човешки същества, казва той, „познаха Бога“, но те потиснаха тази истина, отказвайки да признаят Бога, падайки вместо това в идолопоклонство (1:18–25). 

Изявлението, че хората „познаха Бога“ (стих 21), е било разбирано по два начина. (1) Това може да означава, че всички хора някога са познали Бога, но вече не Го познават. Миналото време на глагола определено позволява такава интерпретация и в подкрепа на това може да се отбележи, че Павел на други места последователно казва, че езичниците не познават Бога (освен Деяния 17:23, вж. 1 Коринтяни 1:21; Галатяни 4:8; 1 Солунци 4:5; 2 Солунци 1:8; Тит 1:16). (2) Това може да означава, че всички хора в някакъв ограничен смисъл познават Бога, но отказват да Му се поклонят правилно. В подкрепа на това виждане се посочва, че безбожните трябва да знаят нещо за Бога, за да могат да „потиснат“ истината за Него и да откажат да Го „признаят“ (Римляни 1:18; 28). С други думи, тъй като потискането продължава, знанието трябва да се потиска. Тези два възгледа могат да бъдат съчетани. Истинското познаване на Бога – при което човек познава Бога, а не просто знае, че има някакъв Бог – някога е било у хората, но вече не е. Всички човешки същества продължават да знаят, че има Бог и продължават да се сблъскват с вътрешни и външни доказателства за Неговата божественост, но общо взето те потискат или покваряват това знание до нивото на идолопоклоннически религии от най-различен вид.

Писмата на Павел на други места многократно се занимават с апологетични въпроси, които възникват, докато и евреи, и езичници, които са изповядали Христос и се присъединяват към църквите, основани от Павел, развиват коренно различни интерпретации на значението на Христос. В 1 Коринтяни 1–2 Павел предупреждава коринтските вярващи да не се опитват да приспособят благовестието към мъдростта на гърците. Павел не защитава някакъв вид антиинтелектуализъм. Християнството поощрява една истинска мъдрост, която зрелите християни намират за интелектуално превъзхождаща всичко, което светът може да създаде, такава, която е основана на Божието откровение, а не на човешки предположения (1 Коринтяни 1:18–21; 2:6:16). В 1 Коринтяни 15 Павел опровергава грешните вярвания относно възкресението на мъртвите, като напомня на коринтяните, че възкресението на Христос е исторически факт (стихове 3–11). Павел излага довода, че еретиците – които отричат нашето бъдещо възкресение – са непоследователни, ако те утвърждават възкресението на Исус, тъй като, ако Той е бил възкресен, то и ние също можем да бъдем възкресени. Това е класически модел на апологетичен аргумент, приклещващ противниците на истините на благовестието в една логическа дилема.

В своето писмо до колосяните Павел опровергава грешните вярвания относно личността на Христос, които изглежда са възникнали в религиозен контекст, в който някои небиблейски еврейски и гръцки идеи са били смесени с признаването, колкото и неадекватно да е било то, на Исус Христос. В този контекст Павел осъжда не философията като такава, а човешките философии, които не са „по Христос“ (Колосяни 2:8). 

Павел смело използва гръцки религиозни термини като πλήρωμᾰ – термин, който се използва за обозначаване на „пълнотата“ на божествените същества, които обитават вселената, за да предаде християнски концепции – в този случай идеята, че цялото Божество обитава в Христос (2:9).

Апологетиката в писанията на Йоан →

← Апологетиката в писанията на Павел

Автори: Кенет Д. Боa и Робърт М. Бауман Дж. 

Превод: Георги Титков

Източник: A Brief History of Apologetics