Евангелизаторски методи
През първите 150 години от историята на Църквата няма църковни сгради. Проповядването в синагогите първоначално е възможно до момента, в който юдеите твърдо се противопоставят на християнството. Синагогите са мястото, където християните са уверени, че поне ще имат заинтересована публика, която би слушала обоснованото излагане на благовестието. В това ранно проповядване има 3 важни елемента:
1) Старият завет води към Месия.
2) Исус е личността, в която са изпълнени старозаветните пророчества и благословението, обещано на Давидовото потомство. На погребението и възкресението на Исус се гледа като на изпълнение, отнасящо се за Месия и Страдащия слуга.
3) Набляга се на това, че прощението се дава въз основа на жертвената смърт на Месия. Набляга се на важността от вземането на решение. Накрая, тези, които слушат, са предупредени за фаталните последствия от отхвърлянето на предложението. Божията милост не е нещо, с което да се шегуваш. Обаче, трябва да се отбележи, че тези ранни проповедници правят големи усилия да се идентифицират със своите слушатели и че са тактични в своя подход.
Освен в синагогите се проповядва на открито, където хората се събират – на пазари, по площади и др. По това време това са местата, където се излагат всички нови идеи. Даже юдеите използват този метод. В този контекст се използва често дарът на пророчеството. Евангелизиране се извършва също чрез изнасяне на лекции в публични зали или разясняване на Писанията в частни домове или жилища. Такова проповядване често пъти бива придружавано от лични свидетелства, които никой не може да оспори. Провеждат се много събрания по домовете, както за тези, които искат да знаят повече, така и за тези, които вече са християни. Често достъпът в домовете бива спечелен чрез повярвал роб или повярвала жена. От Павловите послания е ясно, че домовете са главната основа за евангелизиране.
В личното евангелизиране християните често използват старателно подбрани елементи (като риба, кръст, агне, котва) с цел да предизвикат първоначален интерес и да го използват за представяне на евангелието. Обаче ги използват предпазливо. Те използват символи, за да общуват помежду си: паунът символизира вечността, изображение на кит, който избълва Йона след 3 дни, представлява Възкресението, колелото Рота е код за Отче наш. Съществуват също символът ΧιΡο, представащ първите две букви на Христос, и рибата, която представлява ICHTHUS (акроним на Ἰησοῦς Χρῑστός Θεοῦ Υἱός Σωτήρ – Исус Христос Божий Син Спасител). Исус не е изобразяван в най-ранното християнско изкуство, но когато християнството става законно, Той бива изобразен под маската на Аполон, без брада, но с божествен ореол, точно както Аполон. По-късно, във византийското изкуство е представен като Юпитер/Зевс, с брада и мрачно изражение. По същия начин Богородица с младенеца Исус е директно копие на богинята Изида със сина ѝ Хор, седнал в скута ѝ. Рожденият ден на Хор, египетският бог на слънцето, е 25-ти декември.
Молитвата заема важно място в евангелизирането, така че хората да могат да се освободят от лапите на Сатана, попадайки под въздействието на евангелието. Ревността и любовта на ранните християни е забележителна с оглед на факта, че доктрината им често пъти е неточна и ересите изобилстват.
Превод: Георги Титков