Защо Библията се нарича Святата Библия?

Фразата biblia sacra (свещени книги) за първи път се появява през Средновековието. На английски език една от най-ранните (ако не и най-ранната) употреби на „Святата Библия“ се появява през 1611 г. на корицата на Оторизираната версия, известна като версията на крал Джеймс. Думата свят има няколко значения и, както ще видим, всички те описват Божието слово.

Едно от значенията на свят е „свещен, осветен“. Когато Бог говори с Мойсей при горящия храст, Той заповядва на Мойсей да махне сандалите си, защото  стои на свята земя. Тя беше осветена от Божието присъствие. Тъй като Бог е свещен, думите, които Той говори, също са свещени и грешни хора като Мойсей не трябва да забравят за Божията святост. По същия начин думите, които Бог е дал на Мойсей на планината Синай, също са свещени, както всички думи, които Бог е дал на човечеството в Библията, са святи и свещени, защото Той е свят и свещен. Точно както Бог е съвършен, така и Неговите думи са съвършени (Псалм 19:7). Точно както Бог е праведен и чист, така и Неговото слово е праведно и чисто (Псалм 19:8).

Библията също е свята, защото е написана от хора под ръководството и влиянието на Святия Дух. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16). Гръцката дума, преведена като „боговдъхновено“, е θεόπνευστος, от теос – „Бог“ и пнeo, което означава „да дишам или дишам върху“. И така, нашият Свят Бог, в лицето на Святия Дух, буквално вдъхна святите думи на Писанието в писателите на всяка от книгите по свръхестествен начин. Божественият Писател е свят; следователно това, което Той пише, е свято.

Друго значение на свят е „отделен“, точно както Бог отдели народа на Израил от останалите, живеещи по онова време народи, за да бъде „царство на свещеници и свят народ“ (Изход 19:6). По същия начин християните са отделени от невярващите, които ходят в тъмнина, както е описано от Петър: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Петрово 2:9). Този „отделен“ аспект на святостта важи и за Библията, защото е книга, отделена от всички останали. Това е единствената книга, написана от самия Бог, и единствената книга, която има силата да освободи хората (Йоан 8:32), да промени живота им и да ги направи мъдри (Псалм 19:7), да ги просветли и направи святи (Йоан 17:17). Това е единствената книга, която дава живот, утеха и надежда (Псалм 119:50) и единствената книга, която ще пребъде до края на времето (Матей 5:18).

Превод: Георги Титков

Източник: Why is the Bible called the Holy Bible?

Библията: Автор, раздели, Главен Герой

Какво е Библията?
Думата „Библия“ идва от латинската и гръцка дума „книга“. Но Библията не е обикновена книга.

Библията е съставена от 66 книги, като включва книгите на закона като Левит и Второзаконие; исторически книги като Ездра и Деяния; поетични книги, като Псалми и Еклисиаст; пророчески книги, като Исая и Откровение; биографични книги като Матей и Йоан; и формални писма като Тит и Евреи.

Кой е написал Библията?
Библията е написана от около 40 човека в период от 1500 години. Сред писателите има царе, рибари, политически управници, фермери, овчари и доктори. Въпреки тази разновидност от писатели, в Библейският текст има невероятно единство и последователност, с общи теми и идеи от начало докрай.

Единството на Библията е поради факта, че въпреки че има 40 писателя, тя има само Един Автор – Самият Бог. Библията е „боговдъхновена“ (2 Тимотей 3:16). Писателите са писали само това, което Бог е искал да пишат, и резултатът е съвършеното и свято Божие слово (Псалм 12:6; 2 Петрово 1:21).

Раздели в Библията

Библията е разделена в две главни части – Старият Завет и Новият Завет. На кратко, Старият Завет е историята на един народ, а Новият Завет е историята на един Човек. Нацията е била Божият начин да доведе Човекът – Исус Христос – в света.

Старият Завет описва основаването на нацията Израел, която Бог обещава, че ще използва за да благослови целия свят (Битие 12:2-3). След като Израел е била основана, Бог издига едно семейство в тази нация, чрез което това благословение да дойде: семейството на Давид (Псалм 89:3-4). След това, от семейството на Давид е бил обещан един Човек, който ще донесе обещаното благословение (Исая 11:1-10).

Новият Завет описва идването на този обещан Човек. Неговото име е Исус, и Той изпълнява пророчествата от Стария Завет, защото живя съвършен живот, умря, за да стане Спасител, и възкръсна от мъртвите.

Главният Герой в Библията

Исус е главният герой в Библията – цялото Писание говори за Него. Старият Завет предсказва идването Му и ни подготвя за Неговото пришествие в света. Новият Завет описва Неговото идване и Неговото дело, което докарва спасение на нашия греховен свят.

Исус е повече от историческа фигура; всъщност Той е повече от човек. Той е Бог в плът, и Неговото идване е най-важното събитие в историята на света. Самият Бог стана човек, за да ни даде ясна, разбираема картина за това, Кой е Той. Какъв е Бог? Той е като с Исус; Исус е Бог в човешка форма (Йоан 1:14; 14:9).