Теологията на Лутер
За него Божието слово не е просто написаното слово, а Логосът – творческата сила на Бог. Библията е Божието слово, защото в нея Исус, въплътеното Слово, идва при нас. Това по същество е динамичен възглед, който се доближава до този на Барт. Трябва да помним, че Лутер много иска да лиши от монопола ѝ върху Библията Католическата църква, която твърди, че е неин пазител и тълкувател. Не може да има монопол върху Божието слово, както не може да има монопол върху Исус. Следователно, ако не намери Исус, Словото, в някоя от книгите от Библията, той може да я осъди „послание от чиста слама“ (напр. Посланието на Яков). Той също така има трудности с книгата Откровение.
В неговата доктрина за Бог, въпреки че обръща внимание на естественото откровение, основният му акцент е върху Божията различност. Най-висшето саморазкриване на Бог става на кръста и затова Лутер предлага, вместо теология на славата (тоест естествена теология), теология на Кръста. Там Бог се разкрива в слабост и страдание. Така може да се види, че и Барт, и Бонхьофер възпроизвеждат идеи, които започват с теологията на Лутер. Заради екстремния си начин на изразяване Лутер несъзнателно осигурява почва за голяма част от либералната теология на XIX и XX век. В своята христология Лутер клони към монофизитството. Това го кара да твърди, че тъй като божествената и човешката природа на Христос не могат да бъдат разделени, тогава Христос трябва да присъства телесно навсякъде. Следователно той трябва да присъства телесно в евхаристията. Участникът приема Христос с хляба и чудото става, когато той изяде хляба.
Основният недостатък в този аргумент е, че Библията ни казва, че Христос е вездесъщ в този свят чрез своя Свят Дух и следователно присъствието Му е ограничено до духовно. Възнесението (което Лутер многозначително отказва да приеме буквално) бележи края на телесното Му присъствие до второто Му идване.
Лутер учи, че свещеничеството е на всички вярващи, с което има предвид, че вярващите вече не се нуждаят от свещеник като посредник, а могат да дойдат директно в Божието присъствие.
Превод: Георги Титков