Лутер и Меланхтон

 

Меланхтон (Филип) – истинското му име е Шварцерд (1497–1560). От 1518 г. той е професор по гръцки език и хуманист във Витенберг, където под влияние на Лутер е спечелен за идеите на Реформацията. Те започват да работят в тясно сътрудничество. По време на пребиваването на Лутер в замъка Вартбург, Меланхтон поема ръководството на движението. Той изработва основа за реорганизация на протестантските църкви и училища. Той е автор на Аугсбургската изповед на вярата, която защитава на събора в Аугсбург през 1530 г.

Неговият основен богословски труд е първият опит на някой реформатор да напише систематична теология. Голямото му желание е да създаде една истински библейска теология. Той силно вярва, че отците на Ранната църква са изкривили християнството под влияние на платонизма. Схоластиците от Средновековието (особено Тома Аквински) са довели до допълнителни изкривявания под влиянието на Аристотел.

По въпроса за Господната трапеза той първоначално подкрепя Лутер относно идеята за реалното присъствие (т.е. вярата, че Христос присъства телесно на Господната трапеза). Причината за това е целесъобразността: той тайно се надявал, че може да се постигне споразумение с католиците. По-късно, под влиянието на Еколампадиус (реформатор от Базел и приятел на Цвингли), той възприема калвинистката позиция. Това подготвя пътя за бъдещ съюз в Германия с калвинистите и скъсване с по-крайната лютеранска партия. Дори Лутер по-късно, малко преди смъртта си, признава, че е отишъл твърде далеч във формулирането на доктрината за реалното присъствие, но вече е твърде късно за промяна! Формулата на съгласието (1577) бележи консервативната лутеранска реакция към много от идеите на Меланхтон.

По въпроса за предопределението Лутер е силен августинец, който вярва в единичното предопределение и неограниченото изкупление, за разлика от Калвин, който се придържа към двойното предопределение и ограниченото изкупление (въпреки че в по-късните години на живота си Лутер започва да вярва, че християнинът може да загуби своето спасение), но след неговата смърт Меланхтон с неговото полупелагианство оставя най-трайната следа върху лутеранството. Предопределението е отнесено към второстепенните доктрини и неговото логично следствие – вечната сигурност на спасението на светиите – отречено.

Католиците твърдят, че Меланхтон е поддържал доктрината за синергизма (спасението като наполовина Божие и наполовина човешко дело). Въпреки това има малко основания за това твърдение.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History