Лутер и лутеранството
Лутер е наричан: 1) ерудиран и усърден човек, 2) недодялан и с груби маниери, 3) човек от народа и майстор на пропагандата, която е подпомогната значително от скорошното откритие на печатарството, 4) немски националист.
Лутер (1483–1546) е роден в Айслебен и посещава училище в Мансфелд. В Магдебург той попада под влиянието на Братята на общия живот. Той получава допълнително образование в Айзенах и през 1501 г. се записва в университета в Лайпциг, където е повлиян от номиналистите. Неговите професори номиналисти го учат на така наречената via (или devotia) moderna, номиналистка школа по философия, основана на писанията на Уилям от Окам и на неговия ученик Габриел Бийл. Номиналистката метафизика твърди, че нито съществуването на Бога, нито ортодоксалната доктрина за Троицата могат да бъдат доказани от жалките малки рационални аргументи на човека, а само от собствените действия на себеразкриване на Бога. От този възглед Лутер придобива усещането за величието и трансцендентността на Бог, Който може да спаси дори човек, лишен от добри дела и собствени заслуги.
Но школата via moderna има ясно изразени пелагиански тенденции; тя все още смята човека за свободен агент, способен да си сътрудничи с Бог, способен да направи себе си достоен за спасение (виж примера на Корнилий). Когато впоследствие Лутер започва да изучава Павел и Августин, той яростно отрича тези идеи.
На 17-годишна възраст той се записва в университета в Ерфурт, за да учи право, но четири години по-късно изоставя обучението си, тъй като от известно време се тревожи за собственото си спасение и през 1505 г., след обет, който дава по време на гръмотевична буря, той се записва в ордена на августинските монаси – проповеднически орден в Ерфурт. През 1507 г. е ръкоположен за свещеник. На следващата година той се прехвърля в университета във Витенберг, където придобива докторска степен и започва да чете лекции.
Първото му обръщане е от полупелагианска позиция към августинова. В изучаването на теологията той е под влиянието на Габриел Бийл. Според Бийл трябва да дадем най-доброто от себе си (включително да обичаме Бог повече от всичко), преди Бог да ни помогне, и дори след това все още е въпрос на вяра и дела. При четенето на Павел той се обръща към августинова позиция: когато грешникът признае неспособността си да спазва Божия закон и се обърне към Бога с вяра, Бог му дава Святия Дух, Който го прави праведен (т.е. новороден), но след това все още е въпрос на вяра и дела (Святият Дух произвежда добри дела, които печелят заслугите, необходими за спасение на вярващия).
Лутер стига до протестантската доктрина за оправданието чрез вяра много по-късно: а именно, че ние сме счетени за праведни чрез вяра в Христос и достатъчността на Неговата жертва и така можем да имаме християнска сигурност. Той стига до това заключение до голяма степен въз основа на майсторския анализ на гръцкия текст на Меланхтон.
Следвайки съвета на Щаупиц, своя игумен, той също така прочита и Посланията на ап. Павел. Особено дълбоко му повлиява Посланието към римляните. Той вижда, че човешкото сърце е твърде порочно, за да спаси себе си; прошката е дар, който не може да бъде заслужен. По-късно той се противопоставя на Еразъм за превъзнасянето на достойнствата на свободната воля. Лутер започва да прогласява оправдание чрез вяра като своето Павлово евангелие. Когато възниква въпросът за индулгенциите, той ги вижда като отричане на евангелието. Неговата открито заявена цел е да освободи Църквата от схоластичната система и да се върне към чистото благовестие. Атаката му срещу индулгенциите идва от неговото богословие, тъй като той вижда тяхната продажба като поставяне на добрите дела на мястото на самия Бог. Бог е заменен от външна формалност, плащания и добри дела.
Индулгенция е удостоверение за опрощаване на греховете, издавано от папата, чрез което заслугите на светиите в небето се прехвърлят на грешник, освобождавайки го от временните наказания за грях (папата може да обхване с това опрощаване дори душите в чистилището).
Една от основните трудности за папата в скъпия ренесансов свят е банкрутът – той живее далеч извън възможностите си и затова трябва да прибегне до продажбата на индулгенции. Папската администрация се състои от цял набор от посредници, всеки от които прибира своята комисионна, оставяйки на папата много малко. Създаването на все повече и повече постове, които папата продава за пари, довежда до инфлация. През 1484 г. папа Инокентий VIII дори е принуден да заложи тиарата си.
Алберт е архиепископ на Майнц и Магдебург, но трябва да плаща на папството, за да запази поста си. Той няма достатъчно пари, така че е принуден да вземе заем от Банка Фугер в Аугсбург. Като гаранция за това той се съгласява да разреши продажбата на специална папска индулгенция за строежа на „Св. Петър“. Така парите от продажбата на индулгенцията отиват отчасти при папата, за да финансира изграждането на „Св. Петър“, и отчасти при Фугер, за да изплати дълга на Алберт. Тецел, доминиканец, е нает да проповядва тази индулгенция. Курфюрстът Фридрих Мъдри, владетел на Саксония, обаче забранява продажбата на тази индулгенция на своя територия. Това е не само защото той иска да предотврати изтичането на средства извън своята територия, но и защото има собствена колекция от реликви, които трябва да пази, и негодува срещу властта, упражнявана от съседната Палата на Бранденбург, която Алберт представлява. Лутер, от своя страна, е обезпокоен от идеята за продажбата на индулгенции главно защото хората си въобразяват, че не е необходимо по-нататъшно покаяние. Той е библейски професор в университета във Витенберг, който църковно е под юрисдикцията на Алберт, но е политически подчинен на курфюрста на Саксония. Освен това на Лутер е показано копие от инструкциите на архиепископа до Тецел и той е ужасен от тях.
1517: 97-те тезиса
През април 1517 г. той поставя на вратата на църквата на замъка във Витенберг списък от 97 тезиса, озаглавен Оспорване на схоластичното богословие, в който атакува неопелагианството на по-късните схоластици и призовава за връщане от богословието на Августин.
През октомври 1517 г. Лутер прикрепя своите 95 тезиса за индулгенциите Оспорване на силата и ефикасността на индулгенциите, като казва, че е готов да ги защитава публично. Но нито една от централните доктрини на Реформацията не се появява сред тях. Един от тезисите гласи: „Папата има богатство далеч надхвърлящо това на всички останали хора – защо той не възстанови църквата „Свети Петър“ със собствените си пари, вместо с парите на бедните християни?“ Въпреки че тези тезиси отразяват вика на германския народ срещу италианските изнудвания за пари, те сами по себе си не са антипапски. Лутер твърди, че ако папата е знаел за това, той не би го одобрил. Лутер по това време е на 34 години.
Но архиепископ Алберт не се интересува много от богословието на Лутер – всичко, което го притеснява, е, че продажбата на индулгенции е намаляла благодарение на Лутер, така че той докладва за Витенбергските тезиси на папата. Папата смята, че кавгата е тривиална и казва на главата на августинските монаси да нареди на хората си да не шумят. Но доминиканците, които са антагонисти на августинските монаси и които се смятат за пазители на чистото учение, смятат Лутер за еретик и се опитват да го докажат, като се позовават на неговото оспорване на папската власт.
1518: Диспутът в Хайделберг
През 1518 г. Лутер е призован от главата на ордена да се яви пред ръководното тяло на августинците в Хайделберг. Тук Лутер представя своя „Хайделбергски диспут“, 40 тезиса, в които той защитава доктрините на Августин за греха и благодатта и атакува начина, по който схоластиците са подчинили християнската теология на Аристотеловата философия. Бюсер и Бренц са спечелени за вижданията на Лутер.
Първоначално Лутер не е доволен да се окаже приветстван като водач на нападение срещу Рим. Той би бил успешно заглушен, ако не беше нарастващата подкрепа. Освен това курфюрстът го подкрепя, а папата не иска да обиди курфюрста.
1518: Конфронтацията в Аугсбург
Папата издава ултиматум Лутер да му бъде предаден в рамките на 60 дни. Вместо това покровителят на Лутер, Фридрих Мъдри от Саксония, който напълно подкрепя своя популярен теолог, организира мирна среща между Лутер и кардинал Кайетан в Аугсбург през октомври 1518 г. Срещата е свикана, за да се изслушат поредица от искания срещу римските финансови изнудвания и намеса в Германия. Там папата изпраща кардинал Кайетан, великия доминикански теолог. За него не става въпрос за индулгенции, а за бунт срещу папата. Лутер проявява уважение, но отказва да оттегли възраженията си срещу индулгенциите. По-късно Лутер издава доклад за процедурата, към който добавя допълнение, поставящо под въпрос папската непогрешимост. За Лутер папата е само глава на Общия събор, така че властта принадлежи на този събор, а не само на папата. Спорът завършва с патова ситуация и през ноември Лутер се обръща към Икуменически съвет за уреждане на спора. Такъв се провежда във Вормс по-късно, през 1521 г.
1519: Лайпцигският диспут
Това, което наистина бележи повратната точка, е дебатът с Джон Ек през 1519 г. в Лайпциг. Чрез своето отношение на превъзходство и желание да спечели на всяка цена, той притиска Лутер още повече. Лайпциг е близо до Бохемия (където е проповядвал Хус) и противниците на Лутер го наричат бохем и хусит. Лутер винаги е смятал Хус за еретик и е отхвърлял обвиненията. Но Ек е решен да докаже, че някои от мненията на Лутер съвпадат с мненията на Хус и затова Лутер е еретик. Изправен пред ловкото маневриране на Ек и ужилен от хулите му, Лутер признава, че Хус понякога е прав и че Общият събор, който го е осъдил, е сгрешил. Лутер вече е отрекъл непогрешимостта на Събора! Единственият му останал източник на авторитет сега е Библията. Към 1520 г. той вече казва казва: „Ние всички сме хусити, без да сме го знаели. Св, Павел и св. Августин са били хусити!“
Именно в Лайпциг Меланхтон излага важния протестантски принцип Sola Scriptura, който означава, че християните трябва да четат и съдят отците на Ранната църква в светлината на Писанието, вместо да четат Писанието в светлината на казаното от отците.
След това Лутер се впуска в своята памфлетна война. Скоростта на реакцията на Европа на предизвикателството на Лутер става възможна благодарение на печата. В рамките на две седмици цяла Германия прочита тезисите, а в рамките на четири седмици – цяла Европа. Скоро започва мащабна памфлетна война.
Целта на Лутер е духовната и морална реформация на християнския свят. Най-известните му творби са:
1. Към християнските благородници на немската нация. В тази творба Лутер призовава князете и магистратите на Германия да реформират църквите под тяхна юрисдикция, след като самият папа не желае да го направи. За Лутер реформата в Германия е невъзможна, освен ако властта на папата не бъде унищожена. Духовенството трябва да се ограничи до проповядване и молитва. Църквата се състои не само от духовниците, но и от народа.
2. Вавилонският плен на църквата. Това е трактат, написан срещу седемте тайнства, които той свежда до две. Лутер особено атакува доктрината за мѐсата.
3. Свободата на християнина – оправдание чрез вяра и моралните последици.
4. Поробената воля. Това е остър отговор срещу книгата на Еразъм Свободата на волята. До известна степен Еразъм и Лутер излагат противоположни тези: Еразъм излага аргументи за свободната воля, твърдейки, че човекът трябва да допринесе по някакъв начин за своето спасение, докато Лутер отива твърде далеч в другата посока, като напълно отрича свободната воля във всеки контекст и почти подкрепя детерминизма. Това бележи края на сърдечните отношения между лутераните и хуманистите.
В тези творби, които написва изцяло през 1520 г., Лутер излага основните доктрини на протестантската вяра:
а) Оправдание само чрез вяра.
б) Свещеничество на всички вярващи в смисъл, че всички вярващи имат равен достъп до Бог и не се нуждаят от свещеник, за да им го осигури.
в) Върховен авторитет на Писанието по всички въпроси на вярата и поведението.
г) Писанията могат да бъдат тълкувани от индивида, благодарение на обитаващия в него Св. Дух.
Към 1520 г. Германия е зад Лутер. На 15-ти юни папската була, даваща на Лутер два месеца да се отрече от идеите си или да бъде отлъчен, е изгорена публично от него. През 1521 г. Лутер е отлъчен от църквата. Той заявява: „Всички предложения, направени от Хус, са християнски и като го осъжда, папата осъди евангелието“. Папският легат пише: „Цяла Германия е в революция. Девет десети крещят „Лутер“ като боен вик, а другата десета не се интересува от Лутер и вика: „Смърт на римския двор“.
Когато Лутер изгаря булата, Карл V е крал на Испания от 3 години и избран император в Германия от 2 години. Изглежда, че цяла Германия може да направи това, което Англия ще направи по-късно – да отхвърли верността към Рим и да обяви Немска национална църква. Но това би означавало отделянето на Германия от неговата Империя, която той не иска да види разцепена.
1521: Съборът във Вормс. На този общоцърковен събор Лутер отказва да се отрече от позициите си и е обявен извън закона. Той казва: „Освен ако не се докаже, че греша от Писанието или от убедителни доказателства, то аз съм пленник по съвест на Божието слово. Не мога да се отрека и няма да се отрека. Да вървиш срещу съвестта си не е нито безопасно, нито правилно. Бог да ми помогне. Амин!“ След това процедурата се изчерпва със следния диалог: „Тези книги Ваши ли са?“; „Да“; „Ще се отречете ли?“; „Не“; „Тогава се разкарайте!“.
Курфюрстът иска да защити Лутер, но смята, че е неблагоразумно да изглежда, че защитава човек, който е бил осъден от останалата част от църквата като еретик и извън закона. Затова той го отвлича. Той се появява отново в замъка Вартбург като благородник на име Георг. Там Лутер преминава през тежка депресия, след което се съвзема и започва да превежда Новия завет, а по-късно и цялата Библия на немски. Това, заедно с химните на Лутер, се превръща в стълб на Реформацията.
Доктрините на Лутер са прокламирани из цяла Германия, а с тях и църковните реформи. Но на места нещата излизат извън контрол и се стига до бунтове.
Превод: Георги Титков