Лутер и анабаптистите
Лутер ги отхвърля поради техния екстремизъм. Те не само вярват, че хората трябва да бъдат кръщавани като възрастни, но и в пророчествата, и в говоренето на езици, които са склонни да поставят на същото ниво като Писанието. Той също така смята, че ако се отъждестви с крайните групи, ще загуби симпатиите на гражданските власти, без чиято помощ не би могъл да извърши Реформацията.
През 1521 г. малка група „пророци“ (Щорх, Хюбнер и Мюнцер) пристигат от Цвикау във Витенберг, докато Лутер случайно отсъства. Мюнцер е силно повлиян от мистиците на деня като Таулер и Йоахим де Фиоре, както и от хуситския милениализъм. Той вярва в сънищата и виденията, които поставя наравно с Писанието и е развил „естествена теология“, която твърди, че евангелието може да се прочете от Книгата на Природата. Меланхтон, който тогава случайно е там, е впечатлен от познанията им по Библията, но отхвърля позицията им срещу кръщението на бебета. Двама от учениците на Лутер обаче са спечелени: Целарий и Карлщат. Лутер се завръща през 1522 г. и им се противопоставя. През 1524 г. те са прогонени от Саксония. Отношението на Лутер се втвърдява още повече и през 1530 г. той дава съгласието си за смъртно наказание на анабаптисти. Лутер започва с идеята за събраната църква, състояща се само от тези, които са били новородени, но впоследствие придобива много по-твърдо отношение. Той отхвърля анабаптизма, защото би означавал пълна преориентация на църквата, държавата и обществото.
Превод: Георги Титков