ЮСТИН МЪЧЕНИК

ЮСТИН МЪЧЕНИК (100–165) е роден в гръцко семейство в Самария и първоначално търси истината в платонизма. Той основно е апологет (в Рим). Неговата Първа апология е адресирана до император Антоний Пий, Римския сенат и целия римски народ. Втората му апология е адресирана изключително до Сената. Най-дългата му творба е неговият Диалог с Трифон, който е бил еврейски равин.

Юстин предпочита гръцката интерпретация на Логоса (светлина = разум), докато в еврейското мислене светлина = откровение. Поради участието си в полемиката с гностиците, като апологет той се интересува главно от въплъщението, като по този начин измества фокуса на своето богословие от изкуплението. Това създава опасен прецедент, който по-късно е възприет от сакраменталното богословие: Христос ни изкупва чрез съвършения Си живот (или по-точно печели заслуги вместо нас), а не толкова чрез Своята смърт. Неговата смърт просто разрешава проблема с първородния грях.

Учението на Юстин за Троицата граничи с модализма. Според него Троицата невинаги е съществувала в сегашния си вид: думата „логос“ означава божествен разум, а думата „Син“ се отнася само за ролята на Логоса при сътворението и откровението. В неговите писания Святият Дух почти не се разглежда като личност.

За евхаристията Юстин твърди, че хлябът и чашата се трансформират чрез формула на освещаване и имат силата да влеят божествения живот в душите и телата на вярващите.


Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Churh History