Какво е библейски учен?

Учен е някой, който изучава задълбочено даден предмет. Следователно библейски учен е човек, който изучава задълбочено Библията, вероятно като следва в семинария или университет. Може би един „библейски учен“ се различава от пастор, тъй като основната работа на пастора е да пастирува църквата, докато „ученият“ може да работи в изолация, пишейки и правейки изследвания. Един „библейски учен“ може също да бъде разграничен от богослов по това, че богословът работи за създаването на цялостна система от доктрини, докато библейският учен може да се задоволи само с изясняване какво казва Библията, без да се опитва да я систематизира. Семинариите днес често имат отделни факултети, съответстващи на разграниченията по-горе. Семинарията може да има факултет „Пасторална теология“, факултет „Богословие“, факултет „Библейски изследвания“ и др.

Трябва да се каже, че няма авторитетен технически стандарт какво е необходимо, за да бъде човек библейски учен. Тези, които никога не са ходили в семинария, но са изучавали подробно Библията и са получили достъп до добри ресурси, могат всъщност да бъдат истински библейски учени – те са ученици на Библията. По същия начин не е необходимо да има рязко разграничение между различните семинарни факултети, споменати по-горе. Надяваме се, че всеки пастор и богослов също е и библейски учен. Да се надяваме също, че всеки библейски учен е способен да използва придобитите знания, за да служи на хората.

Поради голямото разнообразие от подходи към изучаването на Библията и многото атаки срещу надеждността на Божието слово днес, често е необходимо да се добави допълнителна категоризация за библейския учен. Днес в Църквата служат много добри евангелски библейски учени, които вярват, че Библията е Божието слово и се стремят да изяснят значението на Библията за доброто на Църквата и за Божия слава. За съжаление обаче, има много либерални библейски учени, критични библейски учени и дори скептични библейски учени, които вярват, че Библията не притежава авторитет, а е просто книга с литература или исторически записки на религиозните преживявания на хората в миналото. Тези учени често се поставят в положение да съдят Библията, вместо обратното.

Интересно е, че думата учен може да означава и „ученик“ – всеки, който се учи на всяко ниво. Днес някои училища в САЩ се обръщат към своите ученици с думата „учени“ – дори в детските градини. Използвайки това определение, всеки християнин може и трябва да бъде „библейски учен.“ Тъжното е, че голяма част от Църквата днес е библейски неграмотна.

Писанието ни учи за важността да изучаваме какво има да каже то. Това проучване не се ограничава до завършване на клас в библейски колеж или семинария, или дори неделно училище. Предполага се, че християните се хранят с Божието слово по всякакви начини, достъпни за тях – четене, изучаване, запомняне и размишляване върху Словото; четене на добри книги, които помагат да се обясни Библията; посещаване на църковни служби, където могат да чуят библейско проповядване и поучение; слушане на християнско радио; и разбира се, използване на добри източници в интернет.

По-долу са само няколко от стиховете, които говорят за важността от изучаването на Божието слово и на това човек да бъде „библейски учен“:

„В сърцето си опазих Твоето слово, за да не съгрешавам пред Тебе“ (Псалм 119:11).

„За правилата Ти ще размишлявам и Твоите пътища ще зачитам. В наредбите Ти ще се наслаждавам; няма да забравя Твоето слово“ (Псалм 119:15-16).

„Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея“ (Исус Навин 1:8).

„И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха Писанията да видят дали това е вярно“ (Деяния 17:11).

„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17).

„А Той отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4).

„Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение и чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4).

Имаше редица библейски учени, които редовно общуваха с Исус. Тези учени се наричаха книжници и фарисеи. Книжниците бяха професионалисти, чиято работа беше да познават Божия закон, да го преписват и да го тълкуват на обикновените хора. Фарисеите са много строга секта на юдаизма, чиято работа е да знае и прецизно да спазва всички закони на Бога. Обаче само познаването на фактите от Писанието не е достатъчно.

Исус предупреди: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40). Книжниците и фарисеите изучавали Писанията и това било добро нещо. Фокусът им обаче станала книгата, думите, самата литература. Те смятали, че знаейки Божието слово, ще получат вечен живот. В своето усърдие към Божието слово те пропускали самия Бог. Ако наистина бяха разбрали какво изучават, щяха да дойдат при Христос, защото цялото Писание сочи към Него и се изпълнява в Него. Интелектуалният и легалистичен стремеж на учените към Божието слово ги е заслепил относно точно тази тема, която Божието слово се опитвало да осветли.

Като заключение на анализа, няма полза да бъдеш библейски учен, ако като учен не се подчиниш на авторитета на Библията. Няма полза човек да знае Божието слово, ако не опознае Бога в процеса на изучаване. Библията не ни дава вечен живот, но ни насочва към Исус, Който го прави. Трудно е да се разбере кой е Бог и какъв е животът, който се предлага в Христос, без изучаването на Библията да бъде приоритет.

Превод: Георги Титков

Източник: What is a Bible scholar?