Лутеранството извън Германия

Лутеранството се разширява на север в Скандинавия. Това се дължи на три фактора:

1) Влиянието на германските търговски колонии в почти всички северни градове.

2) Способностите и личния интерес на скандинавските крале.

3) Предприемчивостта и енергичността на мисионерите, обучени в кръга на Лутер.

Витенбергският университет става център на августиновата теология и център за обучение на лутерански мисионери. Лутер има много впечатляваща група от колеги университетски професори: Карлщат, Амсдорф и Филип Меланхтон с Фредерик и Спалатин като покровители.

Дания първа става лутеранска. По-късно това служи като модел за Норвегия, след като католическата инвазия е осуетена. Швеция се развива самостоятелно при братята Петри. Основният лутерански реформатор във Финландия е Михаел Агрикола, който също полага основите на писмения финландски. Във всички скандинавски страни преводът на Библията на народен език играе ключова роля.

Реформацията в  Хърватия

Реформацията, която идва от Австрия на север и от Унгария на североизток, успява да се възползва от следните фактори:

1. Хърватия е във време на криза. Сцената е много подобна на неотдавнашните в Босна или Косово: поради ситуацията със сигурността има голям приток на чужди войски. Страната е на фронтовата линия на Империята срещу нахлуващите турци. Това означава, че там са разположени всякакви чужди армии. Сред тях има протестанти със свои капелани. Турците са опустошили източната част на страната (предимно Славония) и в резултат на това настъпват големи промени в населението и Католическата църква е сериозно отслабена. Навсякъде има хаос и несигурност. По времето, когато Католическата църква се възстановява, протестантството вече е там, за да остане през следващите два века.

2. Протестантите идват със Свещеното писание на националния език, което хората са нетърпеливи да прочетат.

3. В Славония, която е окупирана от турците, протестантството е предпочитано пред католицизма и реформаторите имат свобода на действие.

Лутеранството идва от Австрия и по крайбрежието от Италия (Триест), а калвинизмът от Унгария. Както в Полша, напредъкът на евангелието зависи до голяма степен от покровителството на различни могъщи земевладелци като Ердьоди (Загреб), Зрински (Чаковец и Далмация) и Унгнад (Вараждин).

Протестантството успява да се наложи в днешна Североизточна Хърватия (Меджимурие) до голяма степен благодарение на покровителството на Юрай Зрински. Зрински е защитник на лутераните и в Северозападна Унгария. Неговите владения се превръщат в убежище за лутеранските печатари.

Иван Манлий (Ян Манделц) за първи път отпечатва проповеди през 1586 г. във Вараждин. Той управлява печатница в Любляна от 1575 г. нататък. Той също така има печатница в Еборово, която е в земите на Зрински. Рудолф Хофхалтер има печатница в Неделище, също в земите на Зрински, като преди това е управлявал такава в Долня Лендава. Именно в Неделище (1571–73) той отпечатва за сметка на Зрински три протестантски творби на отлъчения свещеник от Неделище Михал Бучич: Новия завет, Катехизис и брошура, озаглавена Против присъствието на тялото и кръвта на Христос в тайнството на евхаристията. През 1560 г. протестантски произведения се отпечатват на хърватски и словенски в Тюбинген (Урах).

През 1596 г. нещата стават твърде напрегнати за протестантите в Любляна и известният проповедник Янц Знойлсек намира убежище в Хърватия при Юрай Зрински.

Още един ключ към техния успех е, че протестантите инвестират много в образованието – мнозина посещават лутеранските училища в Любляна, Грац и Германия.

В Славония протестантството успява да се разпространи сред населението, защото турците го предпочитат пред католицизма. Виден реформатор в тази област е Михайло Старин.

Протестантството се разпространява в полуостров Истрия от Австрия и Италия. За кратък период от време Венецианската република благоприятства Реформацията и ние знаем от архивите, водени от Инквизицията (1542–1775), че Реформацията е достигнала до почти всеки град в Далмация през този период. Дубровник се оказва изключение, защото богатите търговци се страхуват от финансовите последици. Както епископът на Копер, така и епископът на Пула (братята Вергерие) са привлечени от Реформацията, но в крайна сметка са принудени да напуснат.

В началото на XVII век протестантството в Хърватия претърпява две големи поражения:

1) Хърватският парламент през 1609 г. постига окончателно решение да откаже признаването на протестантството. Още от 1567 г. те приемат закони, предназначени да забавят напредъка на Реформацията.

2) Горе-долу по същото време Юрай Зрински Младши се връща към Католическата църква, въпреки че остава изключително благосклонен към протестантството. Той построява манастир за францисканци в Чаковец.

Друг фактор, който работи срещу Реформацията, е непрекъснатата емиграция на хърватските протестанти. Протестантството винаги остава в географската периферия на Хърватия, за разлика от Словения, където засяга центъра на нацията, докато Контрареформацията не го помита.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

По-нататъшното развитие на лутеранството

Въпреки тези разцепления лутераните никога не губят своята енергия и способност за експанзия. През 1589 г. Страсбург става лутерански. Един от методите за експанзия е да се спечели архиепископ за лутеранската вяра и неговата катедра автоматично става протестантска. Католиците се опитват да противодействат на това с допълнителна клауза към Аугсбургския мирен договор, наречена Църковна резервация, според която, ако виден духовник в католическа държава стане протестант, той автоматично губи поста си. Императорът обаче си затваря очите за случаите на заобикаляне на това решение. По този начин Магдебург, Любек, Верден и Минден преминават в протестантски ръце. Но политическите и религиозните интереси на Испания поддържат католическите епископства на Рейн. Испанската армия в Холандия никога не е твърде далеч.

През 60-те години на XVI век протестантството се разраства в Австрия, Бавария, Тирол и Бохемия, въпреки че обикновено се ограничава до благородниците и търговците в градовете. През 1568 г. император Максимилиан II е принуден да позволи известна законова свобода на лутераните в Австрия и четири години по-късно в Бохемия. До 1575 г. все още изглежда, че протестантите могат да обърнат цяла Германия.

Лутеранското обучение се разраства: университетите в Тюбинген, Рощок, Грайфсвалд и Лайпциг стават реформирани, основани са такива в Марбург, след това в Кьонигсберг, Йена, Хелмщед и Гисен.

Мартин Хемниц от Брауншвайг (1522–86), ученик на Меланхтон, става най-ученият протестантски теолог на века и е главният автор на Формулата на съгласието. Той помага за по-нататъшното систематизиране на лутеранската доктрина. Най-известната му книга е „Изследване върху Трентския събор“. Неговият особен теологичен принос е теорията за многоприсъствието на Христос. След като отхвърля идеята за автоматичното повсеместно присъствие на прославеното тяло на Христос, той се опитва да запази идеята за телесното присъствие на Христос, като казва, че Той може да присъства телесно, когато избере да го направи (например на евхаристията) чрез материализация, подобна на феномена на теофанията в СЗ.

По-нататъшни противоречия

Лутер е въвлечен в ожесточени спорове през живота си и те не спират и след смъртта му. Този с Осиандър включва идеята, че оправданието е същото като новорождението. Осиандър е професор в Кьонигсберг. Разразилата се полемика е толкова ожесточена, че професорите от Кьонигсберг трябва да носят огнестрелни оръжия на своите академични сесии. Сериозно се говори и вярва, че дяволът е написал книгите на Осиандър, докато той се храни.

Ожесточени са и споровете относно телесното присъствие на евхаристията. За немските християни е много трудно да се отърват от идеята за транссубстанциация. Йоахим Вестфал от Хамбург в частност поляризира целия дебат между лутераните и реформираните християни. Когато един лутерански пастор по невнимание разлива малко вино по време на причастието, той е извикан пред Синод и курфюрстът Йоан Йоахим от Бранденбург обявява, че уволнението, затворът и изгнанието са твърде меко наказание за такова престъпление и че виновникът, който не е пощадил кръвта на Христос, трябва да понесе кърваво наказание и да му бъдат отрязани два или три пръста.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Формирането на държавния калвинизъм в Германия

Много лутерански държави приемат Формулата на съгласието, с изключение на следните, които предпочитат калвинистката доктрина: Дания, Бремен, Анхалт, Пфалц (Нюрбург), част от Хесен и курфюрството Бранденбург. Продължаващото съществуване на филипистките църкви в Германия насърчава растежа на реформираната вяра в тази страна. Но те не следват швейцарската система на църковно управление – имат или лютеранската форма на консистория, или пряко управление на принца над презвитерите.

Курфюрстът Фридрих III от Пфалц е този, който дава най-големия шанс на немската Калвинистка църква. Той превръща Хайделбергския университет в център на калвинистката теология и назначава учени (Урсиний и Оливетан), за да изготвят конституция за църквите във Пфалц, която да изразява калвинистките възгледи. Двамата учени са тези, които разработват концепцията на заветното богословие. Така Хайделбергският катехизис е съставен през 1563 г. Въпреки всичко се казва, че това всъщност са били лутерански църкви с калвинистка доктрина.

Калвинистките църкви стават най-силни в Прусия, Померания, Познан, Силезия, Вестфалия и провинциите на Рейн.

Но отношенията между лутераните и реформираните са много обтегнати. В лутеранската държава всеки, който е католик или калвинист, е преследван. Калвинистите, от своя страна, смятат лутераните за квазипаписти и невежи. Лутераните са ужасени от калвинисткото отричане на Истинското присъствие. Лутеранът Хутер гледа на мъченичеството на хугенотите във Франция като на справедлива Божия присъда срещу тази секта. До 1648 г. лутераните поставят калвинистите в една и съща група с анабаптистите, тъй като и двете са незаконни секти. Тази кавга отслабва политическата власт на протестантите в Германия, Полша, Франция, Унгария и Трансилвания, отваряйки врати за Контрареформацията и губейки пасторската енергия в спорове.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Разделение сред лутераните в Германия

Една година след смъртта на Лутер, през 1546 г., немският протестантизъм е изправен пред унищожение. Карл V сключва мир с Франция, като по този начин нарушава баланса на силите, под прикритието на които протестантите действат дотогава. Освен това турците са престанали да бъдат заплаха. Императорът печели на своя страна херцог Мориц Саксонски, който жадува за титлата и земите на курфюрста на Саксония. Саксонската армия е разбита и курфюрстът е взет в плен. Цяла Саксония и Хесен скоро са под негова власт, с изключение на Тюрингия.

Временният Аугсбургски период 

След тази победа над протестантите Карл решава, че може да наложи религиозно единство на Германия. Затова той изготвя Временното споразумение, което трябва да бъде в сила, докато Трентският събор завърши своята работа по проучване на възможните реформи. В този период Карл се опитва да наложи отново римокатолическата йерархия в немската църква и да възстанови старите пости, празници и церемонии. За да смекчи недоволството на протестантите, той въвежда някои външни реформи, като разрешава брака на духовенството и даването на чашата с вино на миряните при отслужването на Господната вечеря. Разбира се, подобен компромис не удовлетворява никого.

Реакцията сред протестантите довежда до разделение между йенската група от ученици на Лутер, които не биха се съгласили на компромис, и Меланхтон, който е за компромис и иска да направи известни отстъпки на херцог Мориц. Резултатът (компромис, подходящ за Меланхтон) е Лайпцигският временен договор, който дава на протестантите формулировка на изповедта на вярата според лутеранските убеждения. В Южна и Централна Германия не възразяват срещу временния договор и той е наложен от испански войски, в Саксония и Бранденбург евангелистки звучащите формули го правят приложим, но в Северна Германия има твърда опозиция. Католиците също се съмняват в такова споразумение, което не е одобрено от папата. Но резултатът е разцепление сред лутераните. Меланхтон е единственият останал лутерански водач с международна репутация, но половината лутерани са срещу него заради компромиса с католиците. Разцеплението води до установяването на:

1. Меланхтон и умерената партия със седалище във Витенберг.

2. Флаций Илирик и строгата партия със седалище в Магдебург и Йена.

Лутераните никога не възстановяват единството. Последователите на Меланхтон скоро стават известни като филиписти. Меланхтон също се притеснява да не обиди Реформираната партия в Швейцария.

През 1540 г. той изготвя ревизирана версия на Аугсбургската изповед на вярата, която е приспособена към реформирания възглед за евхаристията. Меланхтон също така казва, че Лутер не е бил безпогрешен. Всичко това налива масло в огъня. По-строгите лутерани на този етап почти смятат, че католицизмът е за предпочитане пред реформираната вяра.

Флациус е решен да защитава Лутер докрай и смята временните договори за предателство в полза на папството от хора като Меланхтон, готови на компромиси. В ревността си да защитава доктрините на Лутер за пълната поквара на човека, Флаций отива толкова далеч, че казва, че грехопадението напълно е заличило Божия образ в човека и че той се характеризира единствено и само с греха. Поради това е обвинен, че е манихей. Той превръща доктрината на Лутер за Божието избиране в доктрина за двойното предопределение. Обръщането на човека за него не е въпрос на това, че Бог въздейства върху човешката воля, а на това, че Бог напълно се налага над нея. Той се придържа към учението за телесна вездесъщност на Христос, като по този начин укрепва доктрината на Лутер за физическото присъствие на Христос в евхаристията.

През 1555 г. ситуацията се обръща срещу императора чрез формирането на протестантски алианс, подкрепен от турците и от Франция, в резултат на което е подписан Аугсбургският мирен договор: на всяка територия, която е била лутеранска преди 1552 г., е позволено да остане такава, а що се отнася до другите територии, всеки владетел трябва да избере или католицизма, или лутеранството. Въпреки това нито калвинистите, нито анабаптистите са включени в това споразумение. Този пропуск по-късно води до избухването на Тридесетгодишната война през 1618 г. Несъгласните с мирния договор могат да напуснат. Това споразумение осигурява религиозен мир в Германия за още 60 години.

През 1577 г. Формулата на съгласието постига частично уреждане на лутеранските спорове. Но тъй като съдържа безкомпромисно изключване на реформираната доктрина за евхаристията и на калвинистката доктрина за предопределението, никой филипист не може да я подкрепи.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Формирането на Лутеранската църква

а) Политическа защита. През 1526 г. императорът свиква събрание в град Шпайер, на което на всички е предоставена религиозната свобода, докато не бъде проведен събор, който да възстанови единството. Така той печели време. През 1529 г. в Шпайер се провежда друго събрание, на което предишното решение е отменено. Императорът вижда, че предишната политика не работи и че не всички се връщат в католическото лоно. Целта на това второ събрание е да забрани разпространението на лутеранството, но да осигури толерантност към католиците в лутеранските територии. С други думи, римокатолиците трябва да бъдат толерирани в лутеранските земи, но лутераните не трябва да бъдат толерирани в римокатолическите! Лутеранските принцове са възмутени и подписват документ, наречен Протест (откъдето идва думата протестант). Но императорът изисква всички да приемат върховенството на папата. Реакцията на това e Колоквиумът в Марбург през 1529 г., на който принцовете се опитват да накарат различните реформатори да се споразумеят, така че да може да се формира политически съюз срещу императора. (Провеждат се дискусии между реформаторите в опит да постигнат съгласие относно доктрината за евхаристията, но те се провалят до голяма степен поради непримиримостта на Лутер.) Принцовете излизат с протестна декларация, че императорът няма право да се намесва в религиозния живот на която и да е германска държава. Така те стават протестиращи държави или протестанти. След дълги спорове с Лутер, те в крайна сметка го убеждават, че не са законово задължени да се подчиняват на императора на всяка цена и че следователно е политически оправдано да прибягнат до сила, за да се противопоставят на неоправданите му претенции.

Императорът бива убеден да даде възможност на лутераните да обяснят своята вяра. Това довежда до Аугсбургския събор и Аугсбургската изповед на вярата през 1530 г. Императорът все още се надява на помирение, но по това време и двете страни вече са започнали да се въоръжават. Селският бунт кара католиците да повярват, че се планира революция. През 1531 г. протестантските принцове и градове се свързват в политическа конфедерация, наречена Шмалкалдическа лига. Те са решени да се противопоставят на император Карл V и католическите империалисти. Лигата се превръща в новата сила в Европа и през 1532 г. е официално призната от императора при сключването на Нюрнбергския мир. През 1539 г. протестантската лига включва следните провинции: Курфюршество Бранденбург, Прусия, Курфюршество Саксония, Хесен, Мансфелд, Брауншвайг, Анхалт и други територии, както и 20 града на Империята. Императорът е твърде зает другаде (опитвайки се да победи турците), за да се противопостави на протестантите със силата на оръжието. Французите, от своя страна, не искат протестантите да бъдат смазани, защото те гарантират разделена, и по този начин отслабена, Германия. Това е една от причините контрареформацията да се провали. Най-важната задача за всички е да спрат турското нашествие през Балканите, което към 1529 г. вече е стигнало до портите на Виена.

1. бракът на духовенството;
2. причастието с хляб и вино;
3. свободата да се поучава истинското присъствие на Христос в причастието, без то да се дефинира като транссубстанциация;
4. свобода от папската юрисдикция (но протестантите са готови да признаят принципно папското върховенство над християнския свят).

Но Рим не се поддава: Франция и двамата баварски херцози, дори и папата не се съгласяват поради политически съображения. Тази непреодолима схизма най-накрая е призната в Аугсбургския мирен договор, сключен през 1555 г.

б) Изповедта на вярата. На Библията е отредено да бъде на преден план и скорошните доктрини, които не се основават на Писанието, се премахват. Тайнствата са намалени до три. Лутер и Меланхтон не смятат, че основават нова църква, а просто реформират Католическата църква от злоупотреби. Транссубстанциацията е сведена до доктрината за Истинското присъствие, свещениците могат да се женят, монасите и монахините са освободени от прибързани обети, които може да са дали, Църквата трябва да спре да печели пари от продажбата на църковни постове или тайнства. Всичко това е канонизирано на Аугсбургския събор през 1530 г., чиито доктрини стават известни като Аугсбургска изповед на вярата. Тя е съставена от Меланхтон и от Лутер, като първият има възпиращо влияние.

в) Организацията в Лутеранската църква. Тенденция е епископът да бъде изтласкан и заменен от принца или от местния градски съвет. През 1542 г. във всяка лутеранска държава е създадена система от консистории (състояща се от юристи и теолози, назначени от правителството), контролирана от принца, който е мирянин – нещо като извънредни епископи, действащи от името на папата, и епископи, които отказват да проведат каквато и да е реформа. Те посещават църквите, за да налагат наказания. Тази система, замислена като временна, по-късно става постоянна след бунта на селяните, за да се предотврати пълна анархия. Лутер обаче категорично отхвърля идеята за мирянско църковно управление, при което събранието на вярващите би имало правото да избира и контролира пастора.

Парите, събрани преди това от дарения и частни мѐси, сега се дават за благотворителни цели: плащания на пастори, учители и бедни. В Хесен тези средства допринасят за основаването на Марбургския университет – първия университет, основан от протестанти. Някои дарения са посветени на първите опити на държавата да се грижи за бедните, за да замени помощите, предоставяни преди това от религиозните ордени.

г) Литературна продукция: Немската Библия (между 1534 и 1584 г. са произведени 100 000 копия само на една печатна машина), немската мѐса, немски химни и немски катехизис. Все пак трябва да се подчертае, че Лутер не е първият човек, превел Библията на немски. Има редица преводи, направени преди него. Това, което е революционно в неговия превод, е че той е на идиоматичен немски, какъвто се говори от народа, а езикът е по модела на официалния немски, който е език, общ за различните германски държави, всички от които говорят различни диалекти. Лутер пише и два катехизиса, един за духовенството (Голям катехизис) и един за миряни (Малък катехизис). Той написва книга с 8 химна и след това още една с 24 химна, на основата на стари религиозни песни и мелодии.

Лутер отдава голямо значение на образованието, особено на богословското образование, което е омаловажавано от анабаптистите.

Лутер се стреми да донесе религията до сърцето и в ежедневието, но би било наивно да се мисли, че той е постигнал за един миг това, което Средновековната църква не е успяла да постигне в продължение на векове. Например дори през 17. век четенето на Библията в провинцията (за разлика от градовете) не е обичайно, освен сред висшите класи.

д) Лутеранско богослужение. Литургията е в основни линии същата като тази, практикувана от средновековния католицизъм, с изключение на 3 неща:

1) използва се немски, а не латински;
2) въведена е нова литургия за службата за причастие, която заменя тази на мѐсата;
3) проповядването е издигнато на централно място в богослужението.

Свещеническите одежди са запазени в лутеранските църкви в Северна Германия и Скандинавия, но премахнати в Южна Германия.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Томас Мюнцер (1490–1525)

Мюнцер е типичен пример за анабаптист. Той получава университетско образование в Лайпциг и през 1520 г. пристига в Цвикау заради влиянието на Лутер. Тук той влиза в контакт с традициите на таборитите и валденсите, които радикално критикуват Църквата и искат да приложат евангелието, за да трансформират обществото. По-късно Цинцендорф ще приложи тези принципи към религиозното общество: Мюнцер иска да ги приложи към номинално християнското общество под формата на християнски комунизъм. Властите в Цвикау не приемат с добро око революционните му предложения и го изгонват. Той отива в Бохемия, домът на таборитите през 1521 г. През 1523 г. участва в атака срещу католическа църква, по време на която са разбити статуи. Лутер го напада заради това и довежда случая до вниманието на херцога на Саксония. По молба на сина на херцога Мюнцер е поканен да изнесе проповед в параклиса на замъка през 1524 г. Той се опитва да убеди херцога да реформира социалната структура на своето царство, но напразно. Мюнцер заключава, че това е просто още един пример за епископи и принцове, които са в таен съюз срещу Божиите избрани и срещу реформа на обществото чрез сключване на „завет с народа“. През 1524 г. той идва в Мюлхаузен, където се занимава със социална агитация и сключва „вечен Божи завет“, състоящ се от 11 члена за трансформация на обществото. През 1525 г. той ръководи селското въстание в Тюрингия срещу останките на феодалното общество. Но бунтът е потушен, когато армията на селяните е победена в битката при Франкенхаузен на 15 май. Селяните не могат да се мерят с професионалната армия от Хесен и Брауншвайг. Мюнцер е отведен във военния лагер и екзекутиран чрез обесване

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Селското въстание (1524–25)

В Германия централното правителство е слабо. Селяните използват тенденциите на епохата, за да настояват за политически и социални реформи, водени от гладуващи уволнени войници или банкрутирали рицари. Те се присъединяват към простите призиви за християнска земя, където цялата собственост трябва да бъде обща, и вярват на апокалиптичните пророчества, дадени от скитащи радикални проповедници като Томас Мюнцер. През май 1525 г. саксонската селска армия е победена при Франкенхаузен и Мюнцер е екзекутиран. Лутер също се противопоставя силно на потисничеството на земевладелците и се съгласява с много от исканията на селяните, но мрази въоръжените конфликти. През 1522 г. Лутер спира да се укрива, за да се противопостави публично на бунтовете. Той казва: „Не искам да се боря за евангелието чрез насилие и убийство“. Но около вика на Лутер за религиозна реформация се събират хора, които желаят и други неща. Лутер е толкова ужасѐн от случващото се, че съветва принцовете да накажат селяните подобаващо.

След това Еразъм и Щаупиц оттеглят своята лоялност към Лутер, защото го смятат за отговорен за ексцесиите, които се случват.

Резултатът от отказа на Лутер да се присъедини към Селската война е, че лутераните губят голяма част от подкрепата си измежду по-нисшите класи, които или се връщат към католицизма, или стават анабаптисти.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Теологията на Лутер

За него Божието слово не е просто написаното слово, а Логосът – творческата сила на Бог. Библията е Божието слово, защото в нея Исус, въплътеното Слово, идва при нас. Това по същество е динамичен възглед, който се доближава до този на Барт. Трябва да помним, че Лутер много иска да лиши от монопола ѝ върху Библията Католическата църква, която твърди, че е неин пазител и тълкувател. Не може да има монопол върху Божието слово, както не може да има монопол върху Исус. Следователно, ако не намери Исус, Словото, в някоя от книгите от Библията, той може да я осъди „послание от чиста слама“ (напр. Посланието на Яков). Той също така има трудности с книгата Откровение.

В неговата доктрина за Бог, въпреки че обръща внимание на естественото откровение, основният му акцент е върху Божията различност. Най-висшето саморазкриване на Бог става на кръста и затова Лутер предлага, вместо теология на славата (тоест естествена теология), теология на Кръста. Там Бог се разкрива в слабост и страдание. Така може да се види, че и Барт, и Бонхьофер възпроизвеждат идеи, които започват с теологията на Лутер. Заради екстремния си начин на изразяване Лутер несъзнателно осигурява почва за голяма част от либералната теология на XIX и XX век. В своята христология Лутер клони към монофизитството. Това го кара да твърди, че тъй като божествената и човешката природа на Христос не могат да бъдат разделени, тогава Христос трябва да присъства телесно навсякъде. Следователно той трябва да присъства телесно в евхаристията. Участникът приема Христос с хляба и чудото става, когато той изяде хляба.

Основният недостатък в този аргумент е, че Библията ни казва, че Христос е вездесъщ в този свят чрез своя Свят Дух и следователно присъствието Му е ограничено до духовно. Възнесението (което Лутер многозначително отказва да приеме буквално) бележи края на телесното Му присъствие до второто Му идване.

Лутер учи, че свещеничеството е на всички вярващи, с което има предвид, че вярващите вече не се нуждаят от свещеник като посредник, а могат да дойдат директно в Божието присъствие.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History

Лутер и евреите 

Първоначално Лутер критикува традиционно негативното отношение на Католическата църква в своя памфлет Исус е роден евреин. Деветнадесет години по-късно, през 1542 г., той публикува друго есе по еврейския въпрос, озаглавено Срещу евреите и техните лъжи, където прави забележки, от които лъха яростно антисемитско отношение. Изглежда, че Лутер е толкова разгневен от отказа на евреите да приемат неговата религия, че се обръща срещу тях с изненадващи хули. По този начин той разкрива, че е дете на своето време. За съжаление, това създава прецедент, който по-късно ще пожъне ужасна реколта под нацисткото управление. Лутер препоръчва подпалване на синагоги, унищожаване на еврейски молитвени книги, забрана на равините да проповядват, изземване на имуществото и парите на евреите и разбиване на домовете им, така че тези „отровни червеи“ да бъдат принудени да работят или да бъдат изгонени „завинаги“.

Превод: Георги Титков

Източник: Stephen Etches (Paul Milan ed.) – Church History